Софийски апелативен съд отмени задържане за убийство

След като взе предвид пледоаритя на Адвокат Иван Митев Цветков Софийскията апелативен съд окончателно реши да отмени взетата по отношение на обвиняемия Стефанов мярка за неотклонение задържане под стража. Защитата беше осъществена както от адв. Иван Цветков, така и от адв. Петрова, които поддържаха освобождаване на Стефанов, тъй като няма достатъчно доказателства за обоснованото предположение за извършено престъпление.

Може да се запознаете с съдебния акт на съда:

ПРОТОКОЛ

АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргаритка Шербанова

Членове:   Петър Гунчев, Вера Чочкова

при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова и прокурора Калин Ас. Стоилов

Сложи за разглеждане докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601159 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 12:19 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ НИКОЛАЙ ПАНОВ СТЕФАНОВ – се явява лично, доведен от ОЗ „Охрана“ от следствения арест на бул. Г. М. Димитров № 42.

Явяват се защитниците му адв. Иван Митев Цветков и адв. Елена Петрова.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.

Адв. ЦВЕТКОВ и адв. ПЕТРОВА: Да се даде ход на делото. Нямаме искания за отводи.

ОБВИНЯЕМИЯТ СТЕФАНОВ: Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.

СЪДЪТ съгласявайки се със становището на страните за липсата на процесуални пречки за даване ход на делото,

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА същото с постъпили две жалби от процесуалните представители на обвиняемия Стефанов срещу определение на СГС, с което по отношение на Стефанов е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпил на 04.09.2024 г. заверен препис на протокол за извършване на ДНК експертиза.

Адв. ЦВЕТКОВ: Считам, че към момента не следва да бъде приета представената експертиза. В алтернативност, в случай, че съдът прецени, че следва да бъдат приемани нови доказателства в хода на съдебното следствие ние искаме разпит на Ата Маринова, която е пред залата, във връзка с дадени от нея показания, като същата е неграмотна. Посоченото от свидетелката, не е назначен защитник, като съответно е нарушено правото на защита, предвид на което тези показания не могат да бъдат ценени в доказателствената съвкупност и не могат да бъдат ценени при определяне мярката за неотклонение. Като настоящото искане правим при условията на алтернативност, ако приемете настоящата експертиза.

Адв. ПЕТРОВА: Вярно, че ние сме в производство по мярка, но докато се приемат доказателства, които са част от досъдебното производство, за това правим искане за разпит на свидетелката Ата Маринова, която да заяви дали е грамотна, дали са й разяснени правата, дали е прочела протокола за разпит, включително и протокола за разпит на малолетния й син Давид Маринов, който тя е разписала в качеството си на родител и законен представител на малолетния свидетел.

ПРОКУРОРЪТ: Относно заключението да се приеме и приложи по делото, относимо е. Относно разпита на свидетелката считам, че не е основателно това искане. Не е необходимо за нуждите на това производство тази свидетелка да бъде разпитана. Считам, че нейните показания дадени в хода на досъдебното производство от процесуална гледна точка са изрядни. Не е било необходимо назначаване на защитник за даването им. Разяснени са й правата. Обяснено й е какво и как е казала преди да го подпише, така че аргументите, че нейните свидетелски показания не следва да бъдат ценени, както и тези на малолетния й син в този контекст са несъстоятелни.

СЪДЪТ се оттегля на съвещание по така направените доказателствени искания.

По отношение на представения заверен препис на протокол за извършена експертиза, настоящият съдебен състав намира, че същата следва да бъде приета по делото. Следва да се отбележи, че формалния израз „приема по делото“ не следва да се счита в същината на този изказ, защото изготвянето на протокола за извършената експертиза е част от процесуално-следственото действие по разследването. Оригиналът на този протокол по всяка вероятност е представен и по досъдебното производство, поради което съдът може само да приложи представеното копие на този протокол.

Що се отнася до искането на защитниците на обвиняемия за преразпит на свидетелката Ата Стефанова, както и на малолетния свидетел Давид Стефанов, съдът намира тези искания за недопустими, защото това производство е специално такова и тук се разглежда само мярката за неотклонение. В случай, че бъде допуснат такъв преразпит, ще е налице изземване на функциите на разследващите органи, което е недопустимо. Това действие може да бъде извършено едва в хода по същество на делото, когато се разглежда действителния спор – дали е извършено престъплението, неговия автор, обективна и субективна страна и т.н. Ето защо СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представения заверен препис от протокол за извършена ДНК експертиза № 24/ ДНК-472.

ОТХВЪРЛЯ като недопустимо искането на защитниците на обвиняемия за преразпит на сочените от тях свидетели.

ЗАЩИТНИЦИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.

ОБВИНЯЕМИЯТ СТЕФАНОВ: Нямам други доказателствени искания.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.

С оглед становището на страните, че нямат други доказателствени искания СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

Адв. ЦВЕТКОВ:         Уважаеми апелативни съдии, считам, че

първоинстанционния акт следва да бъде отменен, мярката за неотклонение да бъде изменена на по-лека такава. Защото „задържането под стража“ и мярката за неотклонение „домашен арест“ биха постигнали еднакви цели в наказателното производство, като с поставянето на една радиочестотна гривна за проследяване нашият подзащитен няма как да се укрие или да извърши друго престъпление, тъй като той се намира у дома. Считам, че обоснованото предположение за извършено престъпление е разколебано от събраните доказателства, като ще започна с днес приетата експертиза, която е правена върху обувка и ръкавица, съответно иззети с валидно процесуално-следствено действие, което е одобрено от съда, обаче не се дава яснота именно кое лице е собственик на тези вещи, дали именно обвиняемият е собственик на тези вещи. Събира се обувка от някакъв обитаем обект, като тази обувка може да бъде на още десет лица, като не е доказано, че именно той е собственик на този обувка. Също така и размерът на обувката не отговаря на неговия. На следващо място следва да се посочи, че е опорочен разпита на двамата основни свидетели, които са жена, която е живеела на съпружески начала с обвиняемия и неговото дете. Да се разчита само на тези два разпита, на свидетели, които евентуално в един съдебен процес ще откажат да дадат свидетелски показания и ще се възползват от това свое право, което считам, че не е в достатъчно добре разяснено в досъдебната фаза, предвид и липсата на защитник на тези разпити, а лицата са неграмотни. Мога да кажа, че тези разпити не биха били ценени, така както следва да постигнат обосноваване на такава тежка мярка. Мярката се крепи единствено и само на тези разпити. Отделно следва да се посочи, че във връзка с делото разпитаните свидетели Васил и Мария се посочва, че те не познават обвиняемия. Също свидетеля Борислав Петров, който е последния, който е разговарял с пострадалия. Свидетелят казва „чух шум по телефона и той след определено време, не веднага е прекъснал връзката“, но не казва чух глас. Ако е имало други лица при случилото се, щяха да се чуят и свидетеля нямаше да свидетелства, че е чул шум, а щеше да каже чух и писъци, разговори и т.н. В случая ние нямаме такова посочване от свидетеля, а имаме посочване на шум, т.е съвсем по- вероятната версия на случилото се е съответно пострадалото лице да е паднало, тъй като самото пострадало лице е претърпяло съвсем скоро операция и ходил с патерици, това се казва от повечето разпитани свидетели. На следващо място следва да се преценява и обстоятелството, че обвиняемият е неосъждан. Единственото престъпление, което той е извършвал в миналото, за което е реабилитиран е това за шофиране без книжка, което показва, че обвиняемият не е извършвал никакви престъпления против личността. Това е единственото му провинение, за което е получил съответното наказание, изтърпял го е, и се е реабилитирал и се показал пред обществото, че се е поправил. На следващо място не се доказва предмета на извършеното престъпление. По досъдебното производство няма абсолютно нито едно доказателство събрано да направим някакъв извод какъв е бил предмета на престъплението. Такава травма, ако се приеме, че е извършена от някакво лице, а не от падане, трябва да има предмет на престъпление, което да бъде сравнен дали има отпечатъци, дали има ДНК материал по предмета, с който е извършено престъплението, в досъдебното производство нямаме такъв. На следващо място следва да се отбележи, че във фотоалбума се забелязва, че в действителност шкафа от горните рафтове са паднали и локвата с кръв е вътре в шкафа, т.е. това наподобява падане и следва да се види, че самото лице е паднало в шкафа и той да го е затиснал отгоре. Целият механизъм на извършване на съответното деяние се вижда от фотоалбума. Няма как, ако се е случило убийство по този начин и престъплението в което е обвинен моя подзащитен да има такова огромно кръвово петно в шкафа, в най-долни рафт на шкафа и той да е паднал отгоре, това за мен буди недоумение. Най- същественото е, че моят подзащитен е посещавал дома на пострадалия заедно със сина си, като не отговаря профила на извършителя на профила на моя подзащитен. Няма как такова хладнокръвие за да извършиш такова престъпление пред собствения си син. Това също оборва мотивът на извършване на престъплението. Детето е пресъздало какво се е случило, а дали тези показания ще се ценят или не е преценка по същество, но пак ние влизаме в обосноваване на тези показания, за да обосновем липсата на обоснованото предположение за извършено престъпление. Има много въпросителни и към настоящия момент считам че престъплението е недоказано от обективна и субективна страна, както и квалификацията на деянието. Да, то е в началната си фаза, но все пак ние трябва да стъпим върху обективни доказателства, а не просто да се вземе мярка и след това да се доказва самото престъпление. Другото на което искаме да акцентираме е, че при разпита на детето, дори да се приеме от съда, детето казва по отношение на пострадалия „имаше подуто и синьо“. Детето в разпита не споменава кръв, което също ме навежда на мисълта, че това се случило в последствие, да е паднал и да се е ударил по този начин. Самата травма не съответства на жестоко убийство и т.н. В случая кръвта, раната е единична, тя е с единичен удар, но и свидетеля не споменава кръв, което също е въпросителна. Моят подзащитен оказва пълно съдействие на разследването. Моят подзащитен във всеки един момент съдейства, както и близките му за разкриване на това деяние.

Адв. ПЕТРОВА: Уважаеми апелативни съдии, аз считам, че макар и да сме при първоначално задържане под стража, където има и презумпция по чл.

63 от НПК с оглед тежестта на повдигнатото обвинение, че има опасност от укриване и извършване на престъпление, в случая, това лице въпреки презумпцията на чл. 63, ал. 2 т. 3 от НПК не следва да бъде задържано, тъй като нямаме на първо място най-важната предпоставка обоснованото предположение, че той е извършил умишлено убийство по чл. 115 от НК. Първоинстанционният съд в определението си говори за косвени доказателства, но на практика такива косвени доказателства няма. Ако става въпрос, че косвено доказателство е присъствие на едно лице на дадено местопрестъпление, то това косвено доказателство не означава, че е такова в смисъл, че е извършил това лице и умишленото убийство. А всички аргументи на съда са насочени към това, че обвиняемият се е придвижил и има доказателства според видеотехническа експертиза към мястото, където се е намирал пострадалия Марин Маринов, че е бил на мястото където по-късно Марин Маринов е намерен мъртъв, но това не са косвени доказателства за извършване на умишлено убийство. Напротив, има други доказателства, които сочат, че макар и да е присъствал там няма действия, които да сочат на причиняване на травмите, които са многобройни и са описани в съдебномедицинската експертиза. Тези наранявания са раздробени носни кости, контузна рана на челото, подути посинели клепачи, счупено ребро вдясно, рани по ръцете, на теменно-тилна област и средна част на гърба, които изискват голяма сила и интензитет на удара. Същевременно ние нямаме нито едно доказателство за някакви удари, които да могат по някакъв начин да са причинени в резултат, на които да се стига до причиняване на тези наранявания. Това е така, защото единственият свидетел, който приема за очевидец се явява едно малолетно дете Давид Маринов, който в показанията си съобщава, че само и единствено е видял бутане от страна на Николай (баща му) към Марин Маринов, т.е. че баща му е бутнал пострадалия, това са неговите показания. Как от тези показания ние ще изведем обосновано предположение, че с някаква сила или интензитет са се причинили тези травми в съдебномедицинската експертиза, които да сочат на умишлено убийство? Няма от къде да ги извлечем. Поради това, дори да имаме други свидетелски показания, че се е придвижил към мястото където се е намирал Марин Маринов, дори ДНК експертиза за наличие на кръв от пострадалия по иззета обувка, това по никакъв начин не сочи на действия, които да са доказани- като побой или някакви удари за да се стигне до тези наранявания.

Свидетелят Борислав Петров, който последно е говорил с пострадалия, заявява само и единствено, че докато е говорил с пострадалия е чул шум. Това какво косвено доказателство е? Никой не е видял и не сочи, че единственото лице, което може да причини тези травми е точно обвиняемия. Напротив, разпитаното дете казва точно обратното, че е видяло бутане, а не нанасяне на някакъв побой или някакъв интензитет, който може да доведе до това което е описано в съдебномедицинската експертиза и поради това абсолютно е неправилен извода на съда, че в първоначалния етап било достатъчно и косвени доказателства. То такива косвени за умишлено убийство няма, поради това моля да приемете, че макар обвинението да е по 115 от НК, макар и съдът да се е позовал на чл. 63, ал.2, т. 3 от НПК, то като нямаме най-важната предпоставка – обосновано предположение, не можем да говорим за презумпция за опасност от укриване и от извършване на престъпление. Ако приемете, че има някакво обосновано предположение тогава тази опасност от укриване и извършване на престъпление, в случая моля да приемете, че не е налице, че презумпцията е оборена, тъй като обвиняемия е с чисто съдебно минало предвид настъпилата реабилитация. Има трайни връзки със семейството си и адрес. Има деца, съпруга с която живее. Няма данни за укриването му и целите на производството могат да бъдат осигурени и с мярка за неотклонение „домашен арест“, ако трябва да се изясни делото, което е задължително да се направи по досъдебното производство. Това разследване може да се осигури и с „домашен арест“, тъй като има адрес и живее със семейството си, така че няма спор, за това че може да бъде открит за извършване на процесуално-следствени действия. Още повече, че самият той има интерес да даде обяснения, тъй като към момента няма такива , за да се изясни случая от обективна страна. В този смисъл моля да отмените определението и да приемете по-лека мярка за неотклонение. Ако приемете, че са налице предпоставките на чл. 63 от НПК, то мярката за неотклонение да бъде „домашен арест“, тя отговаря на същите условия, както и „задържането под стража“, като предпоставки за нейното вземане.

ОБВИНЯЕМИЯТ СТЕФАНОВ /в лична защита/: Поддържам казаното от моя адвокат. Нямам какво да добавя.

ПРОКУРОРЪТ:      Уважаеми апелативни съдии, считам, че

първоинстанционният съдебен акт, този на СГС по отношение на обвиняемото лице Стефанов, с който е определена мярка за неотклонение „задържане под стража“, е правилен. Законосъобразно съдът се е произнесъл в тази насока и пледирам да потвърдите акта.

Искам да обърна внимание на няколко съществени неща от казаното от защитниците на обвиняемото лице, които според мен не са от естество да разколебаят извода за наличие на обосновано предположение за извършено престъпление от общ характер и то именно по чл. 115 от НК. Съдът на първа инстанция достатъчно добре е анализирал наличието на доказателствата и изключително точно ги е квалифицирал като косвени. Всички ние си даваме сметка, че при конкретната фактическа обстановка и при особеното качество на свидетелите по досъдебното производство, двама от тях разпитани до момента с близки отношения с обвиняемия. Тази косвеност на доказателствата, предвид съдържанието на показанията, е напълно обяснима. Ясно е, че тези свидетели следва да бъдат разпитани допълнително в хода на досъдебното производство, а то към момента е в изключително начална фаза и съществени действия по разследването тепърва предстоят да се извършат. Те ще имат значение както за правната квалификация на деянието, така и съответно за разкриване на всички негови обективни и субективни признаци. В тази насока би било добре наистина и обвиняемият да даде своите обяснения като способ за събиране на доказателства. Намирам, че обоснованото предположение не се разколеба и от приетата днес като писмено доказателство, то всъщност е заверено копие на експертиза. Тя допълва останалите косвени доказателства, и тук не следва да ги разглеждаме, както направиха защитници, едно по едно самостоятелно, трябва да бъдат разгледани тези косвени доказателства като тяхна взаимовръзка, както е направил първоинстанционния съд. Именно тогава те имат своята процесуална стойност, както и съдът правилно ги е отразил като такива, обосноваващи предположение, естествено за нуждите на такъв тип производство по чл. 64 от НПК за извършено престъпление. Не съм съгласен, че тези доказателства трябва да бъдат разглеждани в контекста на тяхната абсолютна достатъчност за постановяване на осъдителна присъда и това, което каза защитникът на обвиняемия, е меродавно, но за един друг и за един друг вид съдебни производства, не за този. Намирам, че и презумпцията на чл.

63, ал.2, т3 от НПК не се разколебава, има я, и съм изключително доволен да видя, че в мотивите на съда, което се случва относително рядко, се възприема и тезата, че самото наказание, което се предвижда за съответното престъпление, само по себе си е от естество да мотивира даден обвиняем под угрозата от реализиране на наказателна отговорност с наказание лишаване от свобода, да кажем в един продължителен период от време, да предприеме действие да се укрие. Тази опасност считам, че е реална, не е хипотетична и е израз на нормални човешки отношения към определени факти и събития.

Относно обоснованото предположение, за да има въобще мярка за неотклонение „задържане под стража“ ,“подписка“, „парична гаранция“ или „домашен арест“ , трябва да има такова обосновано предположение за извършено престъпление от общ характер. Ако защитниците считам, че няма доказателства за такова, то тогава по-скоро би следвало те да пледират за липса на каквато и да е мярка за неотклонение, а не за изменение, защото изменението предполага наистина наличие на обосновано предположение, а вече самата тежест на мярката се определя от други фактори. В конкретния случай искам да обърна внимание на съда на следното нещо: Ако е „домашен арест“ при положение, че обвиняемият е в едни и същи помещения с двамата от основните свидетели, включително малолетния му син, счита те ли, риторично питам, че една такава мярка би обезпечила събирането в бъдеще на адекватни доказателства за разкриване на обективната истина посредством преразпит на това малолетно дете. Аз лично считам, че неговите бъдещи показания при изменение на мярката за неотклонение, а такива бъдещи показания очевадно, че ще има, такова изменение на мярката за неотклонение ще компрометира съдържанието на тези бъдещи показания. Това ще затрудни разкриването на обективната истина и ще попречи на правораздавателните органи да си свършат работата. На този етап за нуждите на това производството намирам, че по отношение на конкретния обвиняем адекватната мярка за неотклонение е тази, която е определил СГС. Моля да потвърдите акта.

Адв. ЦВЕТКОВ/реплика/: Във връзка с обоснованото предположение не се солидаризирам към тезата на прокуратурата, тъй като самите събрани свидетелски показания са опорочени и няма как да се приеме, че не могат да бъдат коментирани доказателства, тъй като обоснованото предположение според ЕСПЧ е именно коментар на тези доказателства. Именно ЕСПЧ казва, че следва съдът внимателно да разгледа всяко едно доказателство при преценката на мярката за неотклонение и дали такава следва да бъде вземана. Защитата пледирана да не бъде вземана мярка за неотклонение, но в условията на алтернативност ние претендираме тя да бъде по-лека, която ще постигне същия ефект. А по отношение на посоченото от държавното обвинение, че действително те живеят в едно домакинство, да, но недоумение буди как моя подзащитен би повлиял на тези свидетели, които на този етап, без защитници, те са дали свидетелски показания, но тези свидетелски показания аз мисля, че при едно общо разглеждане на делото те няма да дадат, те ще се откажат от тази свидетелски показания евентуално, и след като откажат, ясно е решението на ВКС, че не могат да бъдат ползвани, показанията дадени, не могат да бъдат и четени. За какви показания на досъдебно производство и за какви преразпити говорим, ако тези свидетели не застанат пред съда в една фаза по общо разглеждане на делото и потвърдят тези показания. Те не могат да се ползват при постановяване на присъда. Но тук навлизаме вече много в дълбочина, но самите показания са опорочени, тъй като, пак казвам – неграмотна е майката, тя няма завършено образование, като също така тя е присъствала, но след като тя не може да изчете протоколите за разпит, за какви показания изобщо говорим, както трябва да бъдат кредитирани. Считам, че следва да бъдат обсъдени доказателствата, въпреки че сме в мярка за неотклонение, но с оглед обоснованото предположение, с оглед посочената от ЕСПЧ, следва да бъдат разгледани, да, повърхностно, но те следва да бъдат анализирани, за да се вземе най-тежката мярка за неотклонение, каквато и да е било друга мярка.

СЪДЪТ обявява съдебните прения за приключили.

ДАВА ПРАВО на последна дума на обвиняемия НИКОЛАИ ПАНОВ СТЕФАНОВ.

ПОСЛЕДНА ДУМА на обвиняемия СТЕФАНОВ: Аз съм невинен. Не съм убил, не съм утрепал никого. Искам по-ниска мярка за неотклонение.

СЪДЪТ се оттегля на съвещание.

СЪДЪТ, след съвещание, като обсъди събрания по делото доказателствен материал, доводите, изложени в частните жалби и пледоариите на страните в днешното съдебно заседание, намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 64 НПК и е образувано въз основа на две частни жалби от защитниците на обвиняемия Николай Панов Стефанов срещу определение на СГС, постановено на 27.08.2024 г., с което по отношение на обвиняемият Николай Панов Стефанов е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

В жалбите се твърди незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение, както и липса на категорични доказателства, извеждащи обосновано предположение за съпричастност на Стефанов в извършване на престъплението, за което е обвинен. С жалбите се прави искане за изменение на определената мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.

На първо място следва да се отбележи, че във връзка с възраженията на защитниците за липса на категорични доказателства, обосноваващи наличието на кумулативните предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ поради липса на доказателства както за авторството на деянието, така и за обективната и субективната му страна, следва да се отбележи, че както и друг път въззивният съд е указвал, че в настоящото производство следва да се изследва само обоснованото предположение за съпричастност на обвиняемия към извършено деяние, предмет на обвинението. В това производство не е нужна доказателствена съвкупност с такъв интензитет, доказваща с категоричност авторство, обективна и субективна страна и т.н.

На Николай Стефанов е повдигнато обвинение за извършено от него умишлено убийство – престъпление по чл.115 от НК. Настоящото производство е на изключително ранен етап. По досъдебното производство са събрани писмени и гласни доказателства. Според настоящия състав обаче, тези доказателства са разнопосочни, като най-важното – липсва като писмено доказателство, установяващо причината за смъртта на лицето Марин Маринов – съдебномедицинска експертиза на труп или поне експертна медицинска справка, от която да се установява каква е причината за смъртта на лицето Марин Маринов – дали е естествена или насилствена. Този дефицит на установеност на причината за смъртта дава основание на настоящия въззивен състав да приеме, че на този етап от досъдебното производство липсва обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към деянието, за което му е повдигнато обвинение. Още повече, налице са свидетелски показания на един от свидетелите – свид. Атанасов, който се е обадил на тел. 112 и е дочакал екипа на „Бърза помощ“, който казва пред разследващите „Дойдоха лекарите и казаха, че Марин е починал от инфаркт“. При това положение и на фона на разнопосочните доказателства, настоящата инстанция намира не може да формира извод за наличие на обосновано предположение за съпричастността на обвиняемият Стефанов към смъртта на починалия Маринов, поради което намира, че по отношение на Стефанов не би следвало да бъде взета каквато и да е мярка за неотклонение.

Тук следва да бъде обърнато внимание на държавното обвинение, че макар и в ранен етап от разследването, все пак са изминали две седмици – от 20 август до 05 септември са 15 дни, би трябвало поне да е била приложена медицинска справка, установяваща в някаква степен причината за смъртта на Маринов.

Ето защо при положение на приета от настоящия състав липса на обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия Стефанов към деянието, предмета на повдигнатото му обвинение, съдът намира че определението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Поради изложените съображения, САС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 27.08.2024 година, постановено по НЧД № 5298/2024 г. по описа на СГС, НО, 8 състав, с което по отношение на НИКОЛАЙ ПАНОВ СТЕФАНОВ е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ – обвиняем по досъдебно производство № 207/2024 г.

по описа на СДВР, пр. пр. № 17178/2024 г. по описа на СГП и вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на СГП за вземане на мярка за неотклонение по отношение на НИКОЛАЙ ПАНОВ СТЕФАНОВ „задържане под стража“.

НЕ ВЗЕМА мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия НИКОЛАЙ ПАНОВ СТЕФАНОВ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Обвиняемият Николай Панов Стефанов следва незабавно да се освободи от следствения арест, освен ако не се задържа на друго основание.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:28 ч.

Председател:_____________________

Членове:

1.________________________

2.________________________

Секретар: