Образуване на Досъдебно производство

Образуването на досъдебното производство е уредено в Чл.191, 192, 193, 194, 196 от Наказателния кодекс. Образуването на досъдебното производство става , когато са налице 2 условия- Законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление – чл. 207 НПК.

Адвокатска кантора Цветков & с-ие предлага цялостна защита при образуване на досъдебно производство или обжалване на отказ за образуване.

Изследване и събиране на доказателства в досъдебното производство

Законен повод – по своята същност това е източник на информация. Разследващите органи трябва по някакъв начин да разберат, че има извършено престъпление. Чрез този източник информацията достига до разследващия орган.

Чл.208 НПК е уредил четири групи законни поводи:

1. съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление;

2. информация за извършено престъпление, разпространена чрез средствата за масово осведомяване;

3. лично явяване на дееца пред органите на досъдебното производство с признание за извършено престъпление;

4. непосредствено разкриване от органите на досъдебното производство на признаци за извършено престъпление.

Чл. 208, т.1, вр. Чл. 209 НПК – някой съобщава, че има извършено престъпление. В чл.209 са посочени всички изисквания, на които трябва да отговаря съобщението. Това не са формални изисквания (не са основание да се откаже, ако не са изпълнени), а са необходими. Съобщението трябва да съдържа информация за извършено престъпление.Т.2–трудно се установява авторството и достоверността на информацията в електронните медии и за това най-често се прави допълнителна проверка, за да се провери достоверността на тази информация. Този източник на информация е доста ненадежден и трудно установим, поради големия брой медии.Т.3, вр. Чл.210 от НПК – Лично явяване на дееца. Най-честия мотив за такова поведение, особено при битовите убийства е разкаянието. Друг мотив е, че дееца се опитва да избегне „вендетата” (отмъщението) на пострадалия или близките му. Когато лицето се яви лично, следва да се документира какво точно съобщава. Трябва да се внимава дали няма т.нар. „оговор” – едно лице се явява и заявява, че е извършил престъпление, което в действителност не е извършил. Т.4–в хода на едно разследване се разкриват признаци за др. престъпление.

Достатъчно данни за образуване на досъдебно производство Чл. 211. Данните са факти от обективната действителност. Все още нямаме образуван процес и затова тук се говори за данни (все още фактите не са станали доказателства, защото не са събрани по реда на НПК – след ката се съберат по този ред те стават доказателства). Данните са достатъчни, когато може да се направи основателно предположение – чл. 211, ал.1 НПК.

Основателно предположение – от събраните налични данни може да се направи обоснован извод, който не се разколебава от тези данни. Чл. 211, ал.2 – необходимо е да имаме данни за обективните признаци (обективната страна) на престъплението, а не е необходимо да имаме данни за субективната му страна (точната квалификация на престъплението – наличието на прободни рани върху намерен труп сочат, че има насилствена смърт, но все още не знаем дали тя е по мъчителен начин и т.н.).

Условия за образуване на досъдебно производство.Чл. 207. Това е класическото образуване. Не е необходимо да се знае за личността на престъпника, следователно не е нужно да се знае и за формата на вината. Лошото в постановленията за образуване на досъдебните производства е, че се пише: „Образувам срещу …………, за престъпление по чл. ……………”. това, че е образувано производството срещу едно лице не означава нищо – няма такава фигура в НПК. Проблемът е, че в много закони има изисквания да няма образувани досъдебни производства срещу лицето и това влече след себе си неблагоприятни последици, защото може да се окаже, че лицето не е извършило престъплението. Следователно трябва да се образува по факта на извършеното престъпление, а не спрямо човека и едва след като се привлече като обвиняем, а то става след като се съберат доказателствата би следвало да се счита, че производството се води спрямо това лице. Дори когато се яви лично, не е достатъчно да се образува спрямо него – това е добре да става едва след привличането на лицето като обвиняем.

Образуване на досъдебното производство. Чл. 212. Ал.2 е законова фикция, по силата, на която досъдебното производство се счита за образувано…Счита се за образувано със съставяне на протокола за оглед на местопроизшествие. Следващите три действия са свързани с огледа и законът изисква образуването да става само с оглед на местопроизшествие. Във всички случаи, когато нямаме оглед на местопроизшествие не може да се образува досъдебното производство. Претърсването и изземването много рядко са неотложни. Много често с огледа е необходимо да се извърши и претърсване и изземване или разпит на свидетел-очевидец, но те трябва да са свързани с огледа на местопроизшествието. Разпитът се права, за да може да се покаже, че това е била така, а не както е заварено местопроизшествието при самия оглед. Тези действия не трябва да се тълкуват самостоятелно. В чл.212 са изброени органите, които могат да образуват досъдебното производство – ал.1 е класическото образуване, когато са налице законен повод и достатъчно данни; Ал.2 – законът е овластил разследващия орган, но при тези неотложни действия. В този случай протоколът следва да бъде изпратен и да се уведоми прокурора. Каква е ролята на уведомлението – прокурорът не може да отмени факта на образуването, а уведомлението има за цел прокурорът да поеме ръководството на процеса.

Отказ на прокурора да образува досъдебно производство. Чл. 213. Това е възможност на прокурора да откаже да образува досъдебно производство с постановление, което може да се обжалва. Парадокс е лицето, направило уведомлението да се уведомява, защото първо той може да няма интерес да обжалва, а и това може да намали гражданската бдителност на хората. На следващо място ако лицето което е подало жалбата се уведомява следва и лицето срещу което е подадена жалбата също да се уведомява, защото подадената жалбата може да осъществява състав на друго престъпление (например набедяване в престъпление, клевета и др.), т.е. лицето срещу което е подадена жалбата също следва да бъде уведомено за изхода на проверката. 

Автор: Адвокат Иван Цветков 

DSC_6071-scaled.jpg

Иван Митев Цветков

Управляващ Адвокат

Задълбочени познания в наказателното материално и процесуално право. Специалист по застрахователно и търговско право. Данъчно право.

Свържете се с нас..

Изпратете ни съобщение!

Ние ще ви отговорим при първа възможност. Моля опишете детайлно вашият казус, като оставите телефон за контакт. 

    2 thoughts on “Образуване на Досъдебно производство

    1. Може ли досъдебното производство да се прекрати и да не ме съдят? Нямам обвинение или нещо , но ме викаха на разпит и мисля че всички са срещу мен?? Моля помогнете каквото е нужно ще заплатя

      1. Здравейте,
        досъдебното производство може да се прекрати ако няма достатъчно доказателства, които да изграждат безспорен извод, че лицето е извършило престъпление. Може да има престъпление, но извършителят да е неизвесетен. Моля свържете се с нас на посочения телефон за да обсъдим вашия случай.
        Поздрави,
        адв. Иван Цветков

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

    You may also like these

    Тел: 0899912539