Съдебно Производство по Наказателни дела

Съдебното заседание на първа инстанция

Съдебното заседание се дели на 5 етапа:

• действия по даване ход на делото;

• съдебно следствие;

• съдебни прения;

• последна дума на подсъдимия;

• постановяване на присъдата.

Първият етап: действия по даване ход на делото. Това е първият етап от втория стадий. Действията по даване ход на делото имат технически х-р. Ако подготвит.действия трябва да подготвят съд.заседание, то действията по даване ход на делото трябва да проверят дали самото съдебното заседание може да се проведе. В чл.271, ал.1 е записано: „след откриване на съдебното заседание”. Кога се открива съд.заседание?– когато е налице съд.състав и секретарят (грешка е да кажем: когато се явил  прокурорът, защитник и т.н.). Ал.2 казва кога се отлага съд.заседание. Ал.1 чл.272 – проверява се кои от призованите са се явили, а ако някой не е– посочва се причината за неявяването. Причините са важни и има предвидени различни последици за различните причини. По НОХД са предвидени задължително явяване на прокурора и подсъдимия, като за последния има изключение при задочното производство – чл.269, ал.3. Защитникът е в по-особено положение – не се дава ход, когато присъствието му е задължително и той не се яви. Ако защитникът не се яви– уведомява се съответната адв.колегия, за да с вземат дисциплинарни мерки. До началото на съд.следствие пострадалият може да се конституира като частен обв.и гр.ищец. Едната от предпоставките за конституирането им е молба. Моментът е от призоваването на пострадалия. В призовката му се указва че той има право да бъде конституиран като частен обвинител или граждански ищец. Молбата може да е писмена или устна. Рядкост е да има писмена молба. Най-често – устна, която се записва в протокола. Като частен обвинител не трябва да прави нищо, но като граждански ищец, трябва да формулира гражданския си иск, който най-често се прави писмено. Ако съдът откаже да конституира пострадалия като частен обвинител – обжалва се по гл. 22 – това е чл. 271, ал. 6. Ако гражданският ищец не предяви претенцията си в процеса, той може да действа по ГПК. А пък частният обвинител няма друга възможност и затова има възможност за обжалване на отказа за конституиране. НПК предвиди, че пострадалият или наследниците му, ако не се намерят на посочения адрес – чл.275, ал.1 – дава се ход на делото. По отношение на свидетелите, ВЛ, неявяването им не е основание за недаване ход на делото, а само може да им се търси отговорност. След проверката на явилите се се дава ход на делото. Съдът снема самоличността им. Предупреждава свидетелите за отговорността по чл.290 НК и ги отстранява от залата. На този етап има още:-отводи по чл.274 НПК. По тях се произнася съдът.

–новите искания– чл.275 от НПК. Страните могат да правят нови искания по доказат.и по реда на съд.следствие. Какво означава по реда на съдебното следствие? В него има поредност на действията: разпит на подсъдимия, разпит на свидетелите на обвинението, разпит на свидетелите на защитата, разпит на вещите лица – предявяване на веществените доказателства. Може страните да поискат промяна по този ред в 2 насоки: 1/вещите лица да се изслушат преди свидетелите; 2/ако страните не възразяват, някои от свидетелите на защитата да се разпитат преди тези на обвинението. Ако не е решен въпросът предварително, може да се иска изменение на този ред като се премине по някои от особените правила: съкратено съдебно следствие или споразумение например.

Когато съдът даде ход на делото, започва Съдебното следствие. То е централният етап. Съобразно принципа за непосредственост à всички доказателства, на чиято база ще се изгради вътр.убеждение на съда, трябва да се съберат отново.

Как започва съдебното следствие? – с прочитане на обвинителния акт (за по-кратко „ОА“) от прокурора. А ако делото е от частен характер – прочита се тъжбата. ОА не се чете целият. Но чл.276 от НПК казва, че се чете целият. Идеята на четенето на ОА – обвиняемият да си припомни, от една страна, а от друга– публиката в залата да се запознае с делото. На практика, обаче, не се чете целият ОА. Не се прочитат, естествено, и всички доказателства. След като се прочете ОА/тъжбата, ако има предявен граждански иск, се прочита и той от гражданския ищец– ал.2. Ал.3 – председателят запитва разбрал ли е обвиняемият в какво се обвинява. Чл. 277 НПК – след горните действия се пристъпва към разпит на обвиняемия. Важен тук е редът на задаване на въпроси. В ал.3 – редът – принципът е обвинение à защита. Не е задължително подсъдимият да дава обяснения. Ако подсъдимите са повече– те се разпитват поотделно.Чл.278, ал.1 НПК: Разпит на подсъдимия в отсъствие на други подсъдими се допуска, когато това се налага за разкриване на обективната истина.Чл.280, ал.1 НПК: Най-напред се разпитват свидетелите, посочени от обвинението, а след това другите свидетели. Когато е необходимо, съдът може да промени този ред. ал.2: На свидетелите се задават въпроси по реда, установен в чл.277, ал.3 и 4 от НПК. Страната, която е посочила свидетеля, задава въпросите си преди другите страни.Принципът на непосредственост изисква показанията да се дадат в съответното производство. В определени хипотези това не може да стане. Затова има изключение от този принцип – за показаният на свидетелите, дадени на досъдебна фаза пред съдия или пред друг състав на съда. Счита се, че тогава централната роля на съд.заседание не е нарушена, т.к.показанията са дадени пред съд. Чл.281, ал.1 от НПК– хипотезите.Чл.281, ал.3 НПК-При условията на ал.1 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъд. производство, могат да се прочетат със съгласието на подсъдимия и неговия защитник, гр.ищец, частния обвинител и техните повереници. За това съд.следствено действие по искане на подсъдимия съдът му назначава защитник, ако няма такъв, и му разяснява, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата.При четенето на показания много често защитата или обвинението не се съгласяват да се четат, щото не знаят какво пише в тях. Щото са ги чели отгоре-отгоре на досъдебна фаза. След свидетелите à разпит на ВЛ. Ако има допусната експертиза, тя трябва да бъде приета в съд.произв., което приемане става с прочитане на заключението и разпит на ВЛ. Редът е същият както при подсъдимия и свидетелите – чл.282, ал.2. С оглед процесуална икономия е допусната ал.3 – Разпит на ВЛ може да не се проведе, ако то не се яви и страните са съгласни с това.След като се приеме заключението на ВЛ се пристъпва към прочитане на протоколи и други документи по делото – чл.283. Това е втората голяма лъжа J Те всъщност никога не се четат. Идеята на прочитането е свързана с принципа на непосредственост.

Чл.284 – Веществените доказателства се предявяват на страните, а когато е необходимо- и на ВЛ или на свидетелите. По-особените доказателства не винаги са в делото. Оръжието се съхранява в МВР и често не се носи за самото дело. У нас няма изградена цялостна система за съхранение на ВД. Последното действие, което се извършва много рядко е съд.оглед – чл.285. Тук не присъстват поемни лица. След всички тези действия à чл. 286. В този текст се казва „необходими…”. Това не значи, че ако обстоятелства по делото не са изяснени, не трябва да приключваме делото, стига да имаме невъзможност за изясняване. Ако не могат да бъдат изяснени à съд.следствие приключва и се решава според събраните доказателства. Приключването става с протоколно определение. Следващият етап: СЪД.ПРЕНИЯ. Те са анализ на събраните по делото доказателства и проектоприсъда от всяка една от страните. Всяка страна следва да коментира доказателствата, да си изгради фактическата обстановка по делото и да каже какво предлага като решение на съда. След това съдът прави същото. Има строг ред на пренията – чл.291, ал.2. Чл.292 – Страните, които участват в съд.прения, могат да се позовават само на доказателства, които са били събрани и проверени на съд.следствие по реда, установен в този кодекс. Чл. 293. Заявлението на прокурора, че нак.производство следва да се прекрати или да бъде постановена оправд.присъда, не освобождава съда от задължението му да се произнесе по вътрешно убеждение. Това заявление е свързано с обстоятелството, че по време на съд.следствие може да се установят такива обстоятелства, които водят до извод, различен от този в ОА. Тогава прокурорът може да заяви, че не го поддържа. Казва се, че прокурорът „заявява”. Идеята: прокурорът заявява, но не се отказва от обвинението.Съдът трябва да се произнесе по убеждение – т.е въпреки че прокурорът не поддържа обвинението, съдът може да осъди подсъдимия. Това е заради принцип на обективната истина. Но пък се явява колизия с принципа за състезателност на процеса. Какво се прави, ако по време на пренията някоя от страните посочи, обстоятелства, които са важни и поиска да бъдат събрани? – може тези доказателства да се съберат. Как? – Чл.294.  

Последна дума на подсъдимия. Последната дума на подсъдимия има чисто психологич.въздействие. Тя е крайното отношение на подсъдимия към делото и основните въпроси, които съдът трябва да реши. Какво става, ако подсъдимият поиска събиране на доказателства? Постъпва се аналогично на чл.299. Ако съдът прецени, че искането му е основателноàвъзобновяване на съдебното следствие и т.н. След последната дума на подсъдимия à съдът се оттегля на съвещание. На съвещанието присъства само съд.състав.           Когато съдът реши всички въпроси на делото, в присъдата следва да отговори на всички въпроси по чл.301. Задължително отговаря. Съдът много често пропуска да се произнесе какво става с веществените доказателства, също и с разноските. Ако когато обсъжда въпросите в чл.301 НПК, реши, че не всичко е изяснено, съдът може да възобнови съд.следствие, т.е.да извърши тези процесуално-следствени действия, които ще изяснят обстоятелствата.

Съдебното производство се развива въз основа на обвинителния акт внесен от съда или тъжбната. Но може в съдебна фаза да се разкрият нови обстоятелства, които налагат да се измени обвинението. 

Автор: Адвокат Иван Цветков